Sep 10, 2013, 10:35 PM

Непокорна...

  Poetry » Love
1K 0 0

Като сянка отминавам, безразлична, тиха,

като овехтяла книга в ъгъла скрита,

не умея вече в деня цветове да разпозная,

по пътя на мечтите съвсем не бях до края!

Изгубих се сред чувства и желания,

погубих се от сълзи и куп терзания.

Непокорно и до днес е моето сърце,

не му понася израза "спри, накъде"?

Бедите от тая грешна обич не разбра,

сякаш изгубих в тази битка разума.

Като есенно листо - пожълтяло, отмаляло

на вятъра и времето безметежно се предало.

Нямам сили напред пътя да проправя.

Без теб, без "нас" и крачка не мога да направя!!!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....