Sep 10, 2013, 10:35 PM

Непокорна...

  Poetry » Love
1K 0 0

Като сянка отминавам, безразлична, тиха,

като овехтяла книга в ъгъла скрита,

не умея вече в деня цветове да разпозная,

по пътя на мечтите съвсем не бях до края!

Изгубих се сред чувства и желания,

погубих се от сълзи и куп терзания.

Непокорно и до днес е моето сърце,

не му понася израза "спри, накъде"?

Бедите от тая грешна обич не разбра,

сякаш изгубих в тази битка разума.

Като есенно листо - пожълтяло, отмаляло

на вятъра и времето безметежно се предало.

Нямам сили напред пътя да проправя.

Без теб, без "нас" и крачка не мога да направя!!!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...