Jun 5, 2013, 2:54 PM

Непонятно море

692 0 0

Не. Нямам дух на състезател.

Ни вярвам в забранено чувство,

ни в дълга радост... Не сълзата

пристига да остави пустош...

 

Стърчи с носа на Буратино

илюзията за Невечност...

Плътта ни слаба ще премине,

но за душата няма пречки!

 

Навярно плавам в непонятно

море, което не примамва...

Или пък има вероятност

да съм в ръцете на измама?!...

 

Пълнителят с надежда чезне,

ако нож с корист  го пререже

или размаха подло жезъл

предателство с леплива мрежа...

 

Усмивката така желана

се вмъква вътре във сърцето ми,

когато гълъб я захрани

с Любов,

             която да ми свети.

 

04.06.2013 г.

Радостина Драгоева

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Драгоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....