Непонятно право
В теб съм гледал - гледала си в мен,
имал съм те с непонятно право...
проекция от градината на Едем
в моя свят тъй тихо се втъкава...!
Обичам те и влюбвам се, отлитам
и свиквам, вече, с радостта -
любов да преизпълва дните ми,
любов като никоя по света!
От момиче като никое друго,
за някой може да звучи като клише,
за този, който в теб не се е влюбвал,
бих позволил душата моя да умре.
Поне за ден и да я дам на него,
за да почувства твойта красота
и да си тръгне с дупка в егото,
през която да те вижда и света...!
© Маломир Стръков All rights reserved.
