Aug 2, 2008, 4:08 PM

Непоследвана

  Poetry
1.1K 0 19

 

 

 

* * *

 

Сама съм...

Прегърната от тъмното.

 

Сълза съм...

Трогнала нощта.

 

Река съм...

Кипнала по стръмното.

 

Вода съм...

Изпита от дъжда.

 

Следа съм...

Между две сърца.

 

Непоследвана!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
    Харесах!
  • И в тунела на зениците си да се скриеш,сигурен съм,че ще се намери някой, да те последва!
  • разкошен стих...милувка за очите си ми...
    с обич, мила Неделина...красива си...много...
  • Ще те последват сълзице трогваща. Наслаждавай се на прегрътките на тъмното, то е само защото светлото иде и е на близо. Нали знаеш, че няма тъмнина, има само временно отсъствие на светлината. Много смел и красив изказ. Комплименти.
  • много хубав стих!!!
    ще се намери кой да те последва....
    поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...