2.08.2008 г., 16:08

Непоследвана

1.1K 0 19

 

 

 

* * *

 

Сама съм...

Прегърната от тъмното.

 

Сълза съм...

Трогнала нощта.

 

Река съм...

Кипнала по стръмното.

 

Вода съм...

Изпита от дъжда.

 

Следа съм...

Между две сърца.

 

Непоследвана!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неделина Кабаиванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
    Харесах!
  • И в тунела на зениците си да се скриеш,сигурен съм,че ще се намери някой, да те последва!
  • разкошен стих...милувка за очите си ми...
    с обич, мила Неделина...красива си...много...
  • Ще те последват сълзице трогваща. Наслаждавай се на прегрътките на тъмното, то е само защото светлото иде и е на близо. Нали знаеш, че няма тъмнина, има само временно отсъствие на светлината. Много смел и красив изказ. Комплименти.
  • много хубав стих!!!
    ще се намери кой да те последва....
    поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...