2 авг. 2008 г., 16:08

Непоследвана

1.1K 0 19

 

 

 

* * *

 

Сама съм...

Прегърната от тъмното.

 

Сълза съм...

Трогнала нощта.

 

Река съм...

Кипнала по стръмното.

 

Вода съм...

Изпита от дъжда.

 

Следа съм...

Между две сърца.

 

Непоследвана!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неделина Кабаиванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
    Харесах!
  • И в тунела на зениците си да се скриеш,сигурен съм,че ще се намери някой, да те последва!
  • разкошен стих...милувка за очите си ми...
    с обич, мила Неделина...красива си...много...
  • Ще те последват сълзице трогваща. Наслаждавай се на прегрътките на тъмното, то е само защото светлото иде и е на близо. Нали знаеш, че няма тъмнина, има само временно отсъствие на светлината. Много смел и красив изказ. Комплименти.
  • много хубав стих!!!
    ще се намери кой да те последва....
    поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...