Непозната
Непознатото момиче отсреща стои.
А аз стоя като камък вцепенен.
И в жалката особа огън пак гори
Ала мислите ми правят пламъка студен.
Разума крещи, душата стене
В главата ми мозъкът кърви
А сърцето спокойно шепне в мене:
Тръгвай и смело напред върви.
Мозъкът ми кърви и ме съди.
А сърцето все тъй спокойно шепти:
върви, по-добре не може да бъде,
Върви, само напреде върви.
И сърцето с усмивка убива
таз жалка и дребна дилема.
И накрая пита, както се подсмива
"Та къде е, господа, проблема?"
Ала тази драма позната
безинтересна е, дори да боли.
Та ето там стои моята непозната
А сърцето ми за нея защо ли гори...
© Теодор Пенев All rights reserved.
Да, ритъма е нещо счупен на места, но с времето ще поправя тази слаба страна в творчеството си :D ^_^
