Непознатото момиче отсреща стои.
А аз стоя като камък вцепенен.
И в жалката особа огън пак гори
Ала мислите ми правят пламъка студен.
Разума крещи, душата стене
В главата ми мозъкът кърви
А сърцето спокойно шепне в мене:
Тръгвай и смело напред върви.
Мозъкът ми кърви и ме съди.
А сърцето все тъй спокойно шепти:
върви, по-добре не може да бъде,
Върви, само напреде върви. ...