Непозната

3.12.2014 г., 7:46 ч. 2014-12-06T19:06:24+02:00

Поезия » Любовна

462 0 2

Непознатото момиче отсреща стои.
А аз стоя като камък вцепенен.
И в жалката особа огън пак гори
Ала мислите ми правят пламъка студен.

Разума крещи, душата стене
В главата ми мозъкът кърви
А сърцето спокойно шепне в мене:
Тръгвай и смело напред върви.

Мозъкът ми кърви и ме съди.
А сърцето все тъй спокойно шепти:
върви, по-добре не може да бъде,
Върви, само напреде върви.

И сърцето с усмивка убива
таз жалка и дребна дилема.
И накрая пита, както се подсмива
"Та къде е, господа, проблема?"

Ала тази драма позната
безинтересна е, дори да боли.
Та ето там стои моята непозната
А сърцето ми за нея защо ли гори...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

TheoP (Теодор Пенев)

2014-12-06T13:13:10+02:00

Благодаря ти за благите думи и градивната критика Да, ритъма е нещо счупен на места, но с времето ще поправя тази слаба страна в творчеството си :D ^_^
poem_lady (Фери)

2014-12-04T13:33:36+02:00

Интересно стихотворение, което не можах да подмина без няколко думи- мисля, че ти куца ритмиката (не, че съм голяма разбирачка и петеса), както и римата...идеята обаче е много добра, интересни са и вложените емоции. Това прави произведението забележително само по себе си.
Поздрави!