Непозната любов
НЕПОЗНАТА ЛЮБОВ
Край езерото в залез топъл
разстила слънцето лъчи.
От птичи песни – нежен вопъл
и вятърът смутен мълчи.
Далече на брега отсрещен
стои мъжествен силует познат.
Той е там, в душата ми заклещен,
но за очите мои непознат!
Ела, Любов, по слънчева пътека,
разстлана върху водна шир,
при мене ти, ела сега и нека
в душите ни настъпи мир!
И да полетим към небето от ванилия,
преплетени тела да извисим!
Да сме щастливи в нашата идилия,
че живота свой ще споделим!
2006 г.
© Иванка Неделчева All rights reserved.
