Непознатият
НЕПОЗНАТИЯТ
Човекът иска просто да говори...
На масата ми седнал е случайно.
Не ме разпитва, нито с мене спори,
а просто ми споделя свойте тайни.
Човекът казва, че е просто редник,
а редниците никой не разжалва.
Той просто бил боец и щом е редно –
готов е да умре, дори безславно...
Човекът си поръчва нова чаша
и взира се в очите ми нескрито.
Не може нищо днес да го уплаши –
готов е да воюва и с “борците”!
Човекът може днес да казва всичко,
за всекиго, дори за президента...
Защото днес се чувства по-различен,
и по-свободен, по-интелигентен...
Човекът пуши моите цигари,
но плаща всяка своя нова чаша.
И с погледа си сякаш ме изгаря,
защото днес е силен и безстрашен...
Младежите във ъгъла се смеят –
представят си, че имат си Ферари...
“Едно за теб, едно за мен” си пеят,
а ние знаем, че сме вече стари...
Човекът става и със тях говори.
Оказва се, че всички го познават.
Банкнотите му плъзгат се от джоба,
но някой се навежда и ги дава...
Човекът днес е с всички много искрен!
Дори и с мене! А пък аз не мога
да го почерпя, както му се иска!
Защото знам, че ще му дойде много...
Човекът става, тръгва към вратата,
несигурно пристъпва, ала крачи...
Зад прага го поглъща тъмнината...
И някой тихо казва – “Чао, Пачо...!”
© Георги Ванчев All rights reserved.
!</a>
