Непредсказани разговори
НЕПРЕДСКАЗАНИ РАЗГОВОРИ
На моя скромен телефон
открила съм бутон вълшебен.
Реша ли да говоря с Бог,
набирам го – по всяко време.
А той – любезно търпелив,
до днес не ми се е разсърдил.
И скучния речетатив
без укор слуша и не съди.
И после, като кротък дъжд,
вали в душата ми покоят,
след него никне звездна ръж –
и в нея чезнат скръб и болка.
Не тръгвай, Господи, от мен –
прости ми всяка многословност.
Ще бъде страшно – някой ден
загубя ли ти телефона.
© Валентина Йотова All rights reserved.
