Изживях те, загадъчно истински
и с наивност се радвах на утрото.
А в очите ти - слънчеви пристани,
се завръщах измислено хубава.
Отначало се влюбих в смеха ти,
а в сълзите ти ставах дъга.
Пожелах си да тичам с дъха ти -
като бриз да помилвам брега.
Не зарових мечтите си в пясъци.
Те ми бяха утеха в душата.
Построявах ти мислено замъци
и покривах ги с нежна позлата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up