Непрогледна нощ
Едни след други те пристигат -
бледни... неизживените ми дни,
а после тихо си отиват,
отнемайки и сънища, и моите мечти!
И само Тя - настръхнала над мене,
студена... непрогледна нощ...
и сякаш спряла е и свят, и време,
без смяна си остава с тежка мощ!
A кървав студ от крилата й вее...
и ад бездънен в погледа зее...
всеки спомен тъй силно бледнее...
едничка надежда у мен не живее!
Ето я... Тя шепне... тъй зловеща...
А шепотът кръвта на лед превърна...
и моите сълзи със смях посреща,
отнела силата да й отвърна!
Разкъсва гръдта ми свирепо
и кърваво сърце разглежда...
със нокът Тя дълбае по него...
душата ми в ада отвежда!
И в страх ли да гина или в ужас свиреп?
И викам за помощ, и бягам навред...
но няма къде да се скрия примряла -
без пътека... без друм е на Ада портала!
Сълзите... защо са? Тъй слаба ме правят...
но плача - не мога да спра!
Безспирно молитвите мои сподавят
и сякаш не ще издържа...
Няколко часа...
Едни след други те пристигат-
бледни... неизживените ми дни...
и само Тя - настръхнала над мене,
студена, непрогледна нощ стои!
© Миа All rights reserved.
