Noel (Ноел)
27 28
Dec 1, 2007, 10:18 PM

Непростена мечта 

  Poetry » Other
1161 0 15
Не ме наричай безутешен,
недей да търсиш в мен подслон.
Аз нямам нищо тука вече,
раздадох го изцяло - без резон.
Разкъсай ми душата черна,
изкарай всичко туй навън.
Дано и аз във миг прогледна
 и видя черен небосклон.
Прости, когато смъртен легна,
за всичко, що до тука сътворих.
Прости, когато поглед бледен
във твойта прошка аз открих.
Дано пък всеки да погледне
какво е сторил и е сътворил.
Когато всички се отеглят
в дома на непростените мечти.

© Ноел All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??