Noel (Ноел)
27 28
1.12.2007 г., 22:18 ч.

Непростена мечта 

  Поезия » Друга
1320 0 15
Не ме наричай безутешен,
недей да търсиш в мен подслон.
Аз нямам нищо тука вече,
раздадох го изцяло - без резон.
Разкъсай ми душата черна,
изкарай всичко туй навън.
Дано и аз във миг прогледна
 и видя черен небосклон.
Прости, когато смъртен легна,
за всичко, що до тука сътворих.
Прости, когато поглед бледен
във твойта прошка аз открих.
Дано пък всеки да погледне
какво е сторил и е сътворил.
Когато всички се отеглят
в дома на непростените мечти.

© Ноел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??