Не ме наричай безутешен, недей да търсиш в мен подслон. Аз нямам нищо тука вече, раздадох го изцяло - без резон. Разкъсай ми душата черна, изкарай всичко туй навън. Дано и аз във миг прогледна и видя черен небосклон. Прости, когато смъртен легна, за всичко, що до тука сътворих. Прости, когато поглед бледен във твойта прошка аз открих. Дано пък всеки да погледне какво е сторил и е сътворил. Когато всички се отеглят в дома на непростените мечти.
Знаеш вече мнението ми за прошката, но ще ти го напиша и тук. Прости си сам, за да ти простят и другите. Всичко, което е край нас са просто едни човешки неща.Другото,което не съм ти казала е, че не бива целенасочено да се мъчиш да оставяш следа, нея винаги я има в нечие сърце, дори и да не си я открил!
Поздрав за стиха!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравления!