Непукистко за деня на Страшния съд
Не искам да цапам онази везна,
дето доброто ще мери,
на Отеца ще кажа само това:
- Боже, отвори адските двери!
Там ще съм точно у нас,
огън ще пари краката
и всяка огнена страст
ще ми разпва душата.
Навярно, Боже,
няма да простиш
вироглавата ми същност,
защото те изобличих
за ябълката и реброто също!
Защото мирно не стоях
и не треперих
от гнева ти въздесъщи!
Обичах, радвах се, живях,
но съвестта си не престъпих!
Разбивах догмите на пух и прах,
на поп не вярвам
и не влизам в църква.
С отворени очи живях
за радости и болка чужда.
Душата само е иконостас,
сълзите си изгарям в нужда.
Жена съм. Изкушение и Грях,
и Откровение,
с което сетивата се събуждат...
Когато дойде сетният ми час,
гробарят, вместо да се кръсти,
да разпилее думите ми като прах
и с тях Живота да покръсти...
лъвче-Lucky
© Лъки All rights reserved.
