17 ene 2013, 18:07  

Непукистко за деня на Страшния съд 

  Poesía » Otra
518 0 3

Не искам да цапам онази везна,

дето доброто ще мери,

на Отеца ще кажа само това:
- Боже, отвори адските двери!
Там ще съм точно у нас,
огън ще пари краката
и всяка огнена страст
ще ми разпва душата.
Навярно, Боже,
няма да простиш
вироглавата ми същност,
защото те изобличих

за ябълката и реброто също!
Защото мирно не стоях
и не треперих
от гнева ти въздесъщи!
Обичах, радвах се, живях,
но съвестта си не престъпих!
Разбивах догмите на пух и прах,
на поп не вярвам
и не влизам в църква.
С отворени очи живях
за радости и болка чужда.
Душата само е иконостас,

сълзите си изгарям в нужда.
Жена съм. Изкушение и Грях,
и Откровение,
с което сетивата се събуждат...

Когато дойде сетният ми час,
гробарят, вместо да се кръсти,
да разпилее думите ми като прах
и с тях Живота да покръсти... 

лъвче-Lucky 

© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Само безгрешният може да хвърля камъни, другите стихове...
    С това се пошегувах, иначе добра равносметка.
  • Благодаря, че сте загрижени за лирическата Ще и предам да внимава
  • !*
Propuestas
: ??:??