Моето мислене

не е рационално.

То е различно

и доста специално.

Там където измерват

на валутата курса,

аз предпочитам да чуя

на любимия пулса.

Щом математиката

за миг занемее,

аз чувам моя любим

как гръмко се смее.

Не харесвам частици

и разни гранули,

които свеждат чувствата

почти до нули.

Искам да виждам

дърветата зелени

и уханни цветя разцъфтели.

Без да мисля

колко озон произвеждат

и колко лекарства

от тях произвели.

Обичам силно земята,

но не искам да чувам,

как я делят на паралели.

Така е, не съм рационална.

Моята нагласа

е доста специална.

Нарича се любов.

Към природата, животните,

към възрастните хора

и най-вече към децата.

Че даже и към тия,

които всичко определят

скучно с числата.