Неравен дял
Светът изглежда преразпределен
и завистливо моят дял - неравен:
жена ми спи, по-кротко от козле,
изгубено из сънните дъбрави.
Пониква топлият й дъх едва
и климатът вселенски се променя.
Под клепките й дълго след това
заглъхнат бури и земетресения.
И в мен войникът кротва, надалеч
от крамоли, макар да виждам още
в мушкатото - един забравен меч,
проблеснал на балкончето среднощем.
Но аз нали на загуби съм сит
на друг отстъпвам правото да вземе
луната, дето на конец виси
като парче халва по Заговезни.
И тъй от мисли рошави обзет ще видя как във пазвата с две круши, на утрото през рехавия плет, едно козленце сянка ще промуши...
И тъй от мисли рошави обзет ще видя как във пазвата с две круши, на утрото през рехавия плет, едно козленце сянка ще промуши...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
