Геритъ (Гери)
7 40
Aug 29, 2008, 6:51 PM

Неразбрана любов 

  Poetry » Love
1178 0 4

Броди нейде из полето женската душа,

сякаш търси някой в нощта.

Стъпва плахо по земята,

иска да забрави самотата.

 

Душа, която някой е ранил,

сърце, което някой е убил.

Тя тича, бяга от съдбата,

крещи, проклина самотата.

 

Защо остави я да плаче,

да няма миг покой...

по земята тялом да се влачи,

душата да ридае с часове безброй...

 

И ето, запъхтяла, спряла край реката,

вгледала се в бурната вода,

помисли тя тогаз, горката,

как край да сложи на своята тъга.

 

Тя лудо някого обича

и щастието желае му сега,

затова с последни сили се затича

към тъмната бошуваща вода.

 

Сега седи момче красиво,

пред тази същата река.

Година май че се измина,

откакто случи се това.

 

Блестят сълзи в неговите очи

и нежен женски глас в главата му ечи.

Но вече беше късно да върне таз душа,

вече беше късно да върне любовта.

 

Животът му приключи в нощта,

да търси нейде нейната душа.

Там, из пустите поля,

кадето почна любовта.

© Гери All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??