Неразделни
Дъхът ми спря!
Поиска да сме разделени.
Светкавицата падна от небето.
Внезапно снимката надве разцепи.
И изгорена линия бележи
местото на последната ни среща.
Отляво ти завинаги остана,
но вече не и във сърцето.
...Ще нося като спомен младостта ти
в изстиващите си ръце повита...
Камата на едно безсмъртно чувство
с неземна сила в мен стои забита.
Но в друго време и пространство
все още сме неразделени.
Душите ни виновно странстват
сред световете с много измерения.
...И стара тръпка на телата
ще върне лентата обратно.
Ще се събудим двама някога,
като ези-тура - в монета сляти...
© Младен Мисана All rights reserved.
