Oct 26, 2011, 1:09 PM

Неразрешени моменти

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Какво да ти кажа след всичко -
за тебе май думи не трябват,
ти искаше да си различна
и с нещо да ме зарадваш.
Ок, стани, махни се от леглото,
облечи се и от тук си тръгни.
Защото е важна твоята воля
и само ти можеш да се решиш.

Когато те виждам да минаваш,
твоите мисли бързо ще разбера -
дали ще искаш да ми прощаваш,
или ме пращаш да си продължа?
А като отминеш, си знаем -
неразрешени моменти в мъгла.
И не се вижда още края,
а само една дълга тъга...

И твоите приятели ще питат
какво стана, защо го приключи?
А ти - по душа си скитница
и след време става ти скучно!!!
Където и да идеш, го правиш -
бягаща и гонеща тебе,
а психиката ти нездрава
се превръща в тежко бреме...

И сега,
какво да те помоля,
когато не искаш, не слушаш, не виждаш,
не е важно леглото,
а на кого си предложила грижите...
И като отминем,
няма само ние да си знаем!
Тук винаги ще има
неразрешени моменти до края!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....