26.10.2011 г., 13:09

Неразрешени моменти

1.2K 0 0

Какво да ти кажа след всичко -
за тебе май думи не трябват,
ти искаше да си различна
и с нещо да ме зарадваш.
Ок, стани, махни се от леглото,
облечи се и от тук си тръгни.
Защото е важна твоята воля
и само ти можеш да се решиш.

Когато те виждам да минаваш,
твоите мисли бързо ще разбера -
дали ще искаш да ми прощаваш,
или ме пращаш да си продължа?
А като отминеш, си знаем -
неразрешени моменти в мъгла.
И не се вижда още края,
а само една дълга тъга...

И твоите приятели ще питат
какво стана, защо го приключи?
А ти - по душа си скитница
и след време става ти скучно!!!
Където и да идеш, го правиш -
бягаща и гонеща тебе,
а психиката ти нездрава
се превръща в тежко бреме...

И сега,
какво да те помоля,
когато не искаш, не слушаш, не виждаш,
не е важно леглото,
а на кого си предложила грижите...
И като отминем,
няма само ние да си знаем!
Тук винаги ще има
неразрешени моменти до края!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...