Неразумна
От устните започва сладостта.
Намирам те и без да знам къде си.
Целувката е ангелски печат.
Небето крие за криле адреси.
От думите започва песента.
Най-плитките вини са среброкоси.
Сърцето е от бездната троха,
без нея глад и ситост за какво са?
Затрупани са в черните стрелки
и гонят ли се, гонят, две минути,
в които обичта ще разделим
на преживяна и на неразумна.
Добре,че незабравата е дом
на лудостите, дето ни съветват
и гледа маргаритката с око,
как тайно ни прощават Боговете
