Живеем в един нереален свят,
свят на болки, радости, тъги...
И с какво ще го направим по-богат?
Освен със своите коварство и лъжи.
И духом бедни винаги ще бъдем,
към неизвестното душите ни вървят,
пламъка в очите как да върнем,
всяка своя грешка с достойнство да простят.
Стъпкани от ежедневието сиво,
борбени бъдете в трудностите тежки,
да бъдеш обичан е чувство толкова красиво,
с усмивка приемайте истините човешки!
© Диана All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
