Живеем в един нереален свят,
свят на болки, радости, тъги...
И с какво ще го направим по-богат?
Освен със своите коварство и лъжи.
И духом бедни винаги ще бъдем,
към неизвестното душите ни вървят,
пламъка в очите как да върнем,
всяка своя грешка с достойнство да простят.
Стъпкани от ежедневието сиво,
борбени бъдете в трудностите тежки,
да бъдеш обичан е чувство толкова красиво,
с усмивка приемайте истините човешки!
© Диана All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
