Неродено мое цвете
Неродено мое цвете
Хубавице светлоока, хубавице светлолика –
твоят глас от где ме вика?
Хубавице къдрокоса, хубавице гласовита,
песен пееш ли извита?
Тази, утрото що буди и със залеза не бяга,
а към бъдното посяга?
Хубавице, ти коя си и защо си колеблива?
Силата ми в теб се влива…
Май от някъде те зная… Даже мислите прочитам…
Ала няма да те питам…
От къде си долетяла запъхтяна, бързонога
и защо е таз тревога?
Само миг от спомен смътен в тебе мога да оставя.
И любов ще ти прибавя.
Хубавице, мое утре, във мечтите ми живяно,
ти си будна толкоз рано!
Ще докосна аз мечтите. Ще се срещнем с тебе двете,
неродено мое цвете!
Сън от сънища далечни в бъдното към мене вика,
Колко си ми ти прилика!
Среща ранна, среща първа, но не ще е среща сетна.
Няма как да я отметна.
Кръговратът ни събира, кръговратът ни разделя –
изпълняваме повеля.
Моя чудна хубавице, с теб сме в низ от огърлица -
кехлибарна броеница…
© Стойна Димова All rights reserved.
