Несбъднати многоточия
Любовта от вятър може да е сътворена
и гали нежно, с топли, слънчеви лъчи.
Дарява щастие и сънища отнема.
Затворено в часовник, времето мълчи…
В пясъци живеят, мигове от вечността
и смело търсещи се залези и изгреви,
светулки в мрака, пламъчета и мъгла,
изгубена пътека, водеща наникъде.
В един забравен свят, където любовта,
е само малко зрънце и храна за птици.
Сърце туптящо, давещо се в самота,
напомня с всеки удар, че не съм светица!
Сама открих се някъде между вините,
между несбъднатите многоточия…
Сковано в лед, сърцето е от зимите,
те свършват там, където ти започваш.
