Нещастие
Винаги съм била нещастна
на пуста самота подвластна
и знам,че е по-добре да умра,
отколкото да живея без любовта.
Сякаш някаква прокоба над мене лежи,
сякаш нож сърцето ми раздира и така боли
не издържам вече тази болка,самота
и всичко е потънало в зловеща тъмнина.
Пусто е в сърцето и в очите,
в тях пресъхнаха вече и сълзите,
а аз не зная,какво да направя
за да мога нещастието да забравя.
На бял свят родена съм без радост
и така ще си премине мойта младост,
и ще се питам наистина ли съм живяла
след като голямата любов не съм познала.
на пуста самота подвластна
и знам,че е по-добре да умра,
отколкото да живея без любовта.
Сякаш някаква прокоба над мене лежи,
сякаш нож сърцето ми раздира и така боли
не издържам вече тази болка,самота
и всичко е потънало в зловеща тъмнина.
Пусто е в сърцето и в очите,
в тях пресъхнаха вече и сълзите,
а аз не зная,какво да направя
за да мога нещастието да забравя.
На бял свят родена съм без радост
и така ще си премине мойта младост,
и ще се питам наистина ли съм живяла
след като голямата любов не съм познала.
© Десислава Костадинова All rights reserved.
