Aug 18, 2018, 8:44 AM

Нещастна

  Poetry » Other
997 1 1

Не спирам аз.
Вървя и не поглеждам
Към миналото
За вчера не искам да се сещам.
Не ще те и подсещам.
Не искам да усещам
Вчерашната болка
Използвам я единствено за клопка.
За капан на следващата болка.


Вярва ли аз, вървя и не спирам.
Не виждам какво аз имам.
За път несретни хора питам.
Питам и разпитвам.
Готова съм аз всичко да опитам.
На щастието вкусът аз да изпитам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Deya All rights reserved.

Comments

Comments

  • @Владислав Недялков,
    Това беше от моментите, в които човек просто иска да пише, за да му олекне...,за да види светлина в тунела...
    Благодаря за поздравленията.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...