Нещо
Мамо, виждам нещо.
Сигурно съм се родил,
защото, като дишам,
ме болят гърдите и плача.
Виждам сенки някакви,
бели петна, въздухът
е остър и многозначен...
Ще дойде ден да се намери
на кръглото - пълнолунието,
а и откъде съм събрал в себе си
толкова много думи.
Даже им знам значението!
Те, думите, се раждат с човека.
После съчиняваме изречения
и си растем - полека.
Гледам наоколо и мисля си,
че от началото - сам съм -
другите идват и си отиват,
а денят свети и гасне.
Вчера заспах, засънувах,
бяло и облаци гърбави,
после, като се събудих,
вече се беше съмнало...
Опитвам се да не мисля,
защото и мисленето ми пречи,
ще си живея живота си
и ще избягвам думи и срещи...
После ще тръгна обратно -
стъпките същи - в средата - наопаки!
Най-накрая ще спра да говоря,
ще си затворя очите и толкова...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
