ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
29.05.2011 г., 0:31 ч.

Нещо 

  Поезия » Друга
673 0 4

Мамо, виждам нещо.

Сигурно съм се родил,

защото, като дишам,

ме болят гърдите и плача.

Виждам сенки някакви,

бели петна, въздухът

е остър и многозначен...

Ще дойде ден да се намери

на кръглото - пълнолунието,

а и откъде съм събрал в себе си

толкова много думи.

Даже им знам значението!

Те, думите, се раждат с човека.

После съчиняваме изречения

и си растем - полека.

Гледам наоколо и мисля си,

че от началото - сам съм -

другите идват и си отиват,

а денят свети и гасне.

Вчера заспах, засънувах,

бяло и облаци гърбави,

после, като се събудих,

вече се беше съмнало...

Опитвам се да не мисля,

защото и мисленето ми пречи,

ще си живея  живота си

и ще избягвам думи и срещи...

После ще тръгна обратно -

стъпките същи - в  средата - наопаки!

Най-накрая ще спра да говоря,

ще си затворя очите и толкова...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??