Jul 2, 2014, 3:37 PM

Нещо като приказка... 

  Poetry
451 0 4

Нека цигани кротко със шал ме завият

до огнището, с тихо притихнала жар.

А конете лудували в бясна магия

ме закрилят от нощтният приказен цар.

На ръка да ми гледат звездите - с тюрбани,

да ми казват, че всичко е писано там,

а Луната-магьосница, с билки с отвари,

да ме къпе , когато съм плах и съм сам.

Млада циганка в мене юнак да познае,

да ме гледа с бадемови страстни очи,

а по-тънките китки със гривни ковани,

да се слеят греха и на танца дъхът.

От далечното утро да пристъпват жените,

и деца със дайрета да събудят света.

А конете до тях със мъниста в очите,

да белязват на Табора вечният път...

© Валдемар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??