Ако утре вече е ледена кръвта във вените ми,
ако небето е решило да ме прибере,
ще пораснат най-величествените цветя-плода на бремето ми,
там където ще заспя за векове.
Ако утре моят смях остане само спомен ...
Повярвай, тръгвам си аз,
макар и нощем мъка гърдите да стяга.
Очите срещнат ли твоите не излиза от мене ни шепот, ни глас,
и където погалиш там се всичко сковава.
А щом се засмееш пак засиява небето, ...
Душа ми гние,не търси никъде утеха,
не ще да я погали ни топла,ни добра ръка.
Веднъж осиротяла не ще ни завивка,ни дреха,
заспала е във страшна яма,а там-само тъма.
Тревата вече никак не е толкова зелена, ...
В стаята ми пак е толкоз душно,
сякаш все повече и повече успява да се свива.
Изпраща ме на друго място-чуждо,
и във моя собствен дом, дома си диря.
Скривам се под завивката си бяла, ...
В стаята ми пак е толкоз душно,
сякаш все повече и повече успява да се свива.
Изпраща ме на друго място-чуждо,
и във моя собствен дом,дома си диря.
Скривам се под завивката си бяла, ...
Само още пет минути защо не постоиш,
и после можеш да си тръгнеш обещавам.
Но без теб настъпва хаос и виж,
аз само на още 5 минути се надявам.
Още ни чувам утихналите смехове, ...
Тя живееше във мъката си
а мъката ѝ винаги щеше да тече във вените ѝ
но гледаше към живота с блещукащите си очи
Очи,които осветяваха пътя ми
успявах да го виждам въпреки цялата тъмнина ...
Всичките неща, които баща ми трябваше да ми каже
🇧🇬
Помня си още малките ръце
Които твоите грамадни така отчаяно се опитваха да задържат
Да подържат секунда повече поне
Преди да те вземат, преди далеч от мене да те отведат.
И ако можех още малко да те задържа ...
Преди да ме попиташ защо съм толкова вглъбена
и защо това да се разкривам с думи е моето лекарство
смятам, че би предпочел да бъда откровена
Та, поезията е най-успешното ми бягство.
За да има някъде където да отида, ...
Зеят дупки от сърцата ни на всички, бабо
ужасяващи сме, празни, с изцедени организми
и е толкова жесток тука народа
грабим с шепи за да се спасим
вече пресъхнали от жаждата за онова ...
