Всяка нова сутрин, щом отворя аз очи,
нещо в моите гърди ме свива и боли.
Болка от щастие, за миг видяно
и съдбата да остане в миналото неизживяно!
А сърцето, клето, бавно умира
заради спомени, неоставящи го на мира.
И живее то с мисълта за трепети минали,
дошли така внезапно, както и заминали.
Тъгува то за своята половинка мила,
допълваща го и привличаща с непозната сила.
В жестока битка с разума то се вплита
и с надежда, дълбоко в гърдите скрита, ...