най-добрите си
неща
пиша
когато нямам
нищо
съществено
за казване
просто ей така
да минава времето
да не взема
да се забравя
не че се познавам
особено добре
ама напоследък
все по-често
си омръзвам
и въпреки това
все по-често
не пиша
да не се изпусна
с нещо за казване
добре де
знам че ако напиша
нещо от сорта
утре
поличба
за минало
по опакото
на съдбата
отмивам
си лицето
от очите
втренчени
в мен
и тръгвам
на сляпо
по пътя
обратно
към мен
вчера
лепне
все още
по мен
и гони
попътния
вятър
и всякакви
подобни
измислици
функция
на моментна
липса на допир
с реалността
това не означава
че утре
няма да ходя
на работа
и няма да бъда
поне няколко пъти
лицемерка
пред хора
без лица
което
по всяка вероятност
е проблем
някакъв безличен
проблем
който мога
да формулирам
по следния
начин
съблечи се
съблечи
и последното
изречение
и остани
без текст
обеси ме
на последната
запетайка
имам чувството
че клишетата
ми се получават
и мога да получа
фигура
без закъргляване
от корен
квадатен
от мен
както мога
да получа
десетина
коментара
от онова
по-горе
за съдбата
и вятъра
от хора
на които
никога
не съм писала
коментари
о хенри
мили милър
нема сми
бате
нема
© Мария Василева All rights reserved.