Feb 7, 2007, 6:41 PM

Несподелена Любов

  Poetry
1K 0 5
Обичам те, не го отричам, 
обичам те аз, много силно,
силно, както никой досега .

Красотата ти ме заслепява,
за секунди губя ума си аз,
после ти оставаш в моето съзнание,
докато не те видя пак .

Прекрасна си, не го отричам,
казвам ти го, както никой досега,
прошепвам в ухото ти красиво,
прошепвам го с нежен глас.

Аз обичам всичко в теб,
хубава си, знаеш това,
знаеш, че не искаш да си с мене,
но все пак ме успокояваш,
опитваш се да ми подскажеш,
че може нещо някога да се случи.
Знаеш, че не е така... Това е любов несподелена, убиваща, изгаряща отвътре, любовта несподелена трудно се забравя, както трудно се забравя нещо прекрасно, като ТЕБ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим Аянски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...