AirDreamer
52 results
Силен повей ближе непрестанно
недомислено оголения врат.
Стъпвам устремено в утро ранно
високо над подремващия град.
Чувството в мен е някак странно. ...
  56 
Днеска е последния ми ден,
в който възрастта започва с две.
Чувствам се напълно изцелен.
Изкуственото хич не ме влече.
Днеска е последния момент, ...
  67 
Ведър поздрав, мъничка усмивка,
колко повече му трябва на човек?
Напук обаче сякаш гипсови отливки,
намръщени сме все и няма лек.
Виж, ако си цакал някой будала - ...
  62 
Забравили за цел и за посока,
улисани в сиво злободневие,
се носим на живота по потока,
с гребла потънали в забвение.
Измисляйки си мимолетни драми, ...
  172 
Живеем във фалшиви времена.
Усет ако имаш даже малко,
виждаш колко срамно, колко жалко,
примирено свели сме глава,
между вечно свити рамена. ...
  197 
Пристъпвам по зеления килим,
извезан от роса и самота.
Потръпвам от докосване на дим,
допира на рокли от мъгла.
Хълма е надвиснал като стряха, ...
  300 
Красива жена като нея е рядкост,
още от пръв поглед спира дъха.
Попадаш във нейната необятност,
интерес породен за вкуса на греха.
С нея опитал би малко от всичко, ...
  601 
Измина може би почти година
бездомна, безнадеждна и унила
ръцете все студени са, изстинах,
раздялата почти ме е затрила.
Градът наоколо е сляп и ням ...
  1091 
Тъгата на заключения в плен човек,
в собствената си душа проклета,
е свята, и послушен мен поета
тя оставя да руша и пиша,
сложни и забравени куплети. ...
  612 
Лежейки за пръв път един до друг,
заспа в ръцете ми, мила,
оттогава е ясно, че точно за тук,
съдба досега те е крила.
Опазила двама ни, тебе, и мен, ...
  780 
Тягостни дните минаваха бавно
и се лутах объркан и сам.
Ядосан, изнервен, и то с право,
вик надавах, някак си ням.
В еднообразието мое ти появи се ...
  550 
Година по-късно,
повече от година,
толкоз ми втръсна
без теб да заспивам.
Без теб да се будя ...
  538 
Красота струи от теб,
с часове наред ти се любувам.
Устните, с вкус на мед,
не се насищам да целувам.
Красота – това си ти. ...
  688 
Има дни, в които търсиш
за нещо да се заядеш,
и по принцип си намираш,
с твоя откачен стремеж.
Има нощи, много тихи, ...
  522 
Нестихващ извор са устата твои,
аз съм веч' до болка прежаднял.
Стоя отвън, около мен порои,
отпил веднъж от теб и се предал.
Не пият ми се другите безвкусни. ...
  643 
Верандата мирише на дърво,
топло и уютно е навън.
Отпуснат в удобното кресло,
отказвам на подканите за сън.
Любувам се на двора, язовира, ...
  1184 
Помолих им се да поспрат,
да позабавят лудия си беж.
Но също като див изплашен ат,
обикалят кръглия манеж.
С глухо цък, почти недоловимо, ...
  479 
В собствения си душевен лабиринт
за кой ли път се скитам аз объркан.
Нито спирт, нито мехлеми, или бинт,
лекуват раната, която сам човъркам.
И знам, собственоръчно издълбах ...
  1213 
Късметът беше прекратил с мене всички връзки.
Малко смелост бях събрал, изплъзна се през пръсти.
После върна се внезапно с аромата на ванилия.
Посочи я и ме попита шепнешком: "Откри ли я"?
Тя няма общо с другите, които лесно жаля, ...
  1302 
Чувам, си решил да се откажеш,
неволите превиват те на две.
Мислейки "- Надежда няма даже!",
въздишайки с тежест на сърце.
Както ти клепачи си притворил, ...
  1153 
От година съм като закотвен,
не помръдвам от своето място.
Уж с всички, а вечно самотен,
и с бъдеще доста неясно.
Казват ми, че изпаднал съм в дупка, ...
  598 
Whenever I think of us, what becomes of my mind
Is a mess which I cannot trust; I am suddenly blind.
Every day I just grind, and surely I’m not the first,
But even working, I find, time to think about her.
When she’s here, time’s a blur, moving in a straight line. ...
  1447 
Обичам те почти неосъзнато.
Днес засипвам те с тонове целувки,
утре казвам ти, че са били преструвки.
Но сърцето ти изглежда е от злато.
Всеки път щом се разколебая, ...
  624 
Липсваш ми, като дъжда в пустиня,
сърцето ми бездомно пак се лута,
пее песен, скръбна и нечута.
Без твойта нежна топлина изстина.
Не намира никой, и не търси. ...
  537 
The Queen is coming home today,
it's already the twelfth of May.
I feel her passing every mile,
frown slowly turns into a smile.
I no longer have to wait, ...
  1314 
Никога не са си достатъчни.
След невъзможното тичат.
Раздадени, чувства остатъчни,
опитват се пак да обичат.
Години без давност, значение. ...
  503 
Езика груб, движенията изкусни,
нежна, топла, а на допир - студ.
Едновременно се стяга и отпуска,
предизвиква еуфория и смут.
Държи ме близо и далече, ...
  619 
Животът е поредица от мигове
всеки следващ - по-неуловим.
съвкупност от съмнения и викове,
които нощем пречат да заспим.
Дълъг низ възходи и падения, ...
  682 
Историята приключва тук,
идва тя, намира края.
но няма да тъгува зная.
Напротив, радва се,
началото намира също, ...
  589 
През тишината на съзнанието ми с лека стъпка
преминава стара, отдавна забравена тръпка,
която нежно, но уверено изтрива куп актриси
и почти безшумно шепне на сърцето ми: Ти си.
И сърцето се събуди след безумно дълга дрямка, ...
  700 
Тичам все напред, в лъчи пътят озарен е,
всичко ясно е и по-красиво от преди.
Вече няма го и миналото бреме,
остана някъде по моите следи.
Напред поглеждам - виждам бъдеще, ...
  640 
Скъпа, ти не се страхувай,
боязлива не бъди,
и моля те не се срамувай
от лунните лъчи.
Бледа светлина израства ...
  629 
С компания от една свита цигара
си мисля: накъде отива този свят?
Започва компаньонът да догаря,
а съзнанията на българите спят.
Спят непробудно без угода, ...
  689 
Загуби ти любовта ù,
между вас всичко е вече история,
ти си причината за мъката в деня ù,
нейната решителност - ти пребори я.
Ти остави я, сама тя остана, ...
  687 
След поредното падение
се изправям пак,
търсейки посока, решение,
търсейки знак.
Загледан във младата любов, двойките по пейките, ...
  840 
Светлинка, а после друга
прескачат през небесния простор,
а аз оставен сам в тъмнината,
издирвам в стената пред сърцето ти отвор.
Твърде късно е за опити, ...
  750 
Решителност отнета,
сърцата - пресъхнали морета,
гласът на поета само бе останал там.
Маска снета,
душа от спомени обзета ...
  688 
Най-гадно в живота е, когато
приятелят ти предаде те яко
и след като си му подал ръка -
ти забива нож в гърба и плюс това
идва после да се извинява - ...
  1231 
Обичам те! Думите ми в мрака отекват,
дъждът ги повтаря, във вятъра екват...
Казвам го, дори в последния ми миг,
последните ми думи... и дъхът ми секва...
и се чува вик. Ах какъв последен миг, ...
  887 
Скривалище за мен е душата ми сляпа, крия се от съдбата, крия се от твърдата и лапа, обичам да решавам сам, но не и да падам там, там при мръсните души, криещи се винаги. Не мога да отрека , че понякога по грешен път се увличам, но поправям грешките си и пак по верния тичам. Защо така съдбата е жест ...
  941 
Random works
: ??:??