Несподелена ли е любовта,
ни кара да се чувстваме така,
сякаш вътре нещо ни гори
и убива бавно нашите мечти!
Но трябва все пак да разберем
дали и другият не е във плен,
към някой друг да е така
и да е изпаднал в същата тъга!
Така че трябва да се държим
и да гледаме напред, смело да вървим,
рано или късно ще се разбере
коя е половинката за нашето сърце!
© Диана Станева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
