Несподелена ли е любовта,
ни кара да се чувстваме така,
сякаш вътре нещо ни гори
и убива бавно нашите мечти!
Но трябва все пак да разберем
дали и другият не е във плен,
към някой друг да е така
и да е изпаднал в същата тъга!
Така че трябва да се държим
и да гледаме напред, смело да вървим,
рано или късно ще се разбере
коя е половинката за нашето сърце!
© Диана Станева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
