Dec 27, 2007, 8:36 PM

Несподелено 

  Poetry » Love
839 0 3

И сега какво? Ще трябва да забравя.

Очите ти, усмивката, смехът.

И спомените с тебе да изтрия,

защото после ще болят

онези рани, дето скрити чакат

в сърцето ми отново да кървят.

 Ще угася и светлината,

душата ми огряла с твоя лик

и в мрака сам ще крия

сълзи от лед и мъртви дни,

в които двама сме били.

 

© Йордан Попов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??