Jun 4, 2016, 11:54 PM

Несподелено

  Poetry » Love
598 0 0

Ще обичаш

и ще бъдеш обичан

някъде, някога,

но не сега,

не от мен.

 

И ще си спомниш,

че някога, там някъде,

аз обичах те

ден за ден.

Но вече не.

 

Съжаляваш ли

или никога

не си държал на мен

тъй както аз? Сънувах те,

макар да бе и сгушен в мен.

 

Ще ти простя ли?

Ще ми простиш ли?

Ще можем ли да се погледнем пак?

Или сега сме двама непознати?

Или сега сме само враг до враг?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© S.K. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...