koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
May 7, 2015, 9:37 PM

Несподелено кафе 

  Poetry » Love
398 0 7

Разбрахме се, че срещата е в десет

във близкото за нас кафе квартално.

И даже днес дори да ме обесят,

аз пак ще съм в кафето триумфално.

Отидох първи, както си е редно.

Запазих маса в ъгъла с поръчка:

за мене дълго, а за нея - средно.

Но нещо сякаш вътре в мен ме сръчка.

И стана десет. Бие ми сърцето.

Кутията извадих да запуша.

Залèпих на витрината лицето

и стори ми се вънка, че е суша.

А времето минава - тя не идва...

Изпуших вече няколко цигари.

Един комшия леко ми намигва,

а мене май инфаркт ще ме удари.

Изстина ми кафето безвъзвратно.

Остана то сега и непоето.

Сърцето ми обърна се обратно.

И то изстина! Сякаш бе кафето...

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Може и да е за добро.Не съжалявай! Харесах!
  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и оценките!
    Радвам се на Вашата подкрепа! Желая Ви хубава вечер!
  • Хареса ми! Приятно за четене, нищо че краят не е розов!
  • Интересна аналогия - сърце-кафе!Поздрави от мен! Харесах!
  • Никола съчувствам ти, но съм сигурна, че нищо лошо не си е случило,
    защото сигурно щеше да го опишеш, а като чета и музата ти май е секнала на финала. Това е семейната привързаност и те поздравявам за нея!
    Желая ти спокойна хубава вечер!
  • !!!
  • Наистина инфарктна ситуация! Случвала ми се е само веднъж в живота и то на съвсем млади години. И слава богу, че дамата не дойде на срещата, защото се оказа малко бременна...но не от мен.

    Поздравление, Никола! Чрез текста ти съпреживях отново онова далечно минало.
Random works
: ??:??