Dec 15, 2012, 9:05 PM

Несподелено щастие

  Poetry
450 0 0

Защо ли те заобичах, кажи?

Защо се заплетох в тези лъжи?

Искам да те докосна, прегърна,

но ето, че светът отново се обърна.

 

За мен си цвете, роза,

но аз за теб съм като жабешка проза.

Искам да се чувствам както преди,

както когато птицата лети.

 

Но и ти ще си заминеш, като всички други.

И аз отново ще се събудя върху бабуни.

Няма ли шанс моите чувства

да не бъдат отново тези блудства.

 

Блудства на човек, сам в този свят,

отново празен, но все пак свят.

Пак ще напусна своя храм,

за да съм отново сам.

 

Искам само да бъдеш щастлива.

Искам само да изляза от таз коприва.

Искам само да гледам напред,

само да не бъде в този ред.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...