15 дек. 2012 г., 21:05

Несподелено щастие

451 0 0

Защо ли те заобичах, кажи?

Защо се заплетох в тези лъжи?

Искам да те докосна, прегърна,

но ето, че светът отново се обърна.

 

За мен си цвете, роза,

но аз за теб съм като жабешка проза.

Искам да се чувствам както преди,

както когато птицата лети.

 

Но и ти ще си заминеш, като всички други.

И аз отново ще се събудя върху бабуни.

Няма ли шанс моите чувства

да не бъдат отново тези блудства.

 

Блудства на човек, сам в този свят,

отново празен, но все пак свят.

Пак ще напусна своя храм,

за да съм отново сам.

 

Искам само да бъдеш щастлива.

Искам само да изляза от таз коприва.

Искам само да гледам напред,

само да не бъде в този ред.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...