Несподелено щастие

Защо ли те заобичах, кажи?

Защо се заплетох в тези лъжи?

Искам да те докосна, прегърна,

но ето, че светът отново се обърна.

За мен си цвете, роза,

но аз за теб съм като жабешка проза.

Искам да се чувствам както преди,

както когато птицата лети.

Но и ти ще си заминеш, като всички други.

И аз отново ще се събудя върху бабуни.

Няма ли шанс моите чувства

да не бъдат отново тези блудства.

Блудства на човек, сам в този свят,

отново празен, но все пак свят.

Пак ще напусна своя храм,

за да съм отново сам.

Искам само да бъдеш щастлива.

Искам само да изляза от таз коприва.

Искам само да гледам напред,

само да не бъде в този ред.