Nov 22, 2012, 9:15 PM

Неспокойна душа

  Poetry » Love
907 0 0

Срещнах те такъв,

с буйна, неспокойна душа.

Ходиш напред винаги пръв,

без да пролееш сълза.

 

Държиш се властно,

но тихо сядаш до мен.

Мразиш силно, ужасно,

а от любовта си пленен.

 

Идваш, тръгваш си 

и пътя забравяш назад.

Разкриваш се без завеси 

и оставаш на тайни богат.

 

Ще мога ли да те достигна?

Силите в теб дали ще укротя?

Съдбата с теб ми се усмихна,

но и горчиво навреди ми тя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...