Неспокойно море
Като яростен гняв си по време на прилив,
хвърляш се бясно и люто се пениш,
като чувство спонтанно-неукротимо и
рязко,
вълните премяташ над граници, чужди за тебе.
В спокойствие кратко, когато преминеш,
си нежно и гладко, решаваш да галиш,
с брега си играеш - "Иди си, ела си",
докосваш, тъй мило, но само за кратко...
Когато със облаци се слееш в безкрая,
на едно общо цяло добивате вид,
мрачно прегърнати, бучите във песен,
нескрита заплаха с край страховит.
Когато сериозно вбесиш се,
няма юзди, с които да вържат гнева ти,
вълноломи и пристани са крехка черупка за твоята страст,
ядосано риташ, с вълните помиташ по пътя си всеки отпор.
Море неспокойно, жива стихия си,
власт несразена в безконечна война,
кошмар или приказка, ти го решаваш,
с теб "руска рулетка" играе деня.
© Misteria Vechna All rights reserved.
