Потеглям, полетът е дълъг и с крилата ми измършавели

Той шега не прави,

Протегвам, поглед устремен надолу към целта, целта,

В която той отново ме застави

Да кълва земята със провлачен ум,

Да съм гладен, да се стряскам аз от всеки шум,

Да обмислям как могъл съм горе на скалата да мечтая,

Че животът долу ще е нещо повече от празна, сива стая

Високо в небесета, ветровете бутат облаци в несвяст

И им тракат глухо колелата

Тук , тъй низко на земята,

Са орлите горди и кръжат унило над полята

Писъкът в студена зима е до нас, да, писъкът орлов,

В тишината празна и обърканият гняв, тъжен и едничък зов.

Знаем всички ний с тъга,

Че птицата обърка ли крила,

Ний ще крачим по света без светлина