Несравнимо
Не ме сравнявай с друга… аз съм…
неповторима, може би една…
… тревожен може да е моят блясък,
различна съм, и знам това…
и както знам, че те привличам,
необяснимо, просто, без причина.
Гласът ми по слуха ти тича
навива те като пружина.
Невидими за тебе аромати
обгръщат те, ухаят на възбуда,
по кожата ти непривични бягат
крехки тръпки, без принуда…
… в зеленото на погледа ми стича
една златиста медна капка…
Целувай ме!… обичам по очите…
и при това обичам бавно…
… в дъха ми ягодова жилка
усуква кротката магия,
в която бавно се оплиташ.
И, вярвай ми, по мен ще виеш,
ще драскаш с нокти да те пусна
отвъд завесата на мрака!
Там виното по мойте устни
все още недопито чака,
там в бъзова омара тъне
въздишката ми сладострастна
и всеки стон от мен изтръгнат
ще те омайва до безгласност…
14 март 2009-03-14
© Валентина Йотова All rights reserved.
