May 6, 2008, 9:29 AM

Несъзнателно

Poetry » Love

837 0 15

Дим...
Издига се в небето
и се разпилява...
изчезва без следа,
а се ражда от пламък,
от искра.
Пламъкът свети
и топли
като поглед,
като усмивка
или дума,
макар и една.

Спомен...
Като дим изчезва,
но топли като пламък
или мокрее
както утринна роса.

Изчезва дим,
бледнее спомен...
Но ти...
несъзнателно
и винаги оставаш
с мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bobi009 (Буба Кирилова)

Още 1 отлично произведение!Браво.

2008-05-08T14:49:40+03:00
dodic (Деян Димитров)

Много, много хубав стих, Ласка.
Поздравления.

2008-05-06T16:16:14+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Великолепна както винаги!Прегръдки!

2008-05-06T15:28:01+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Прекрасно!Прегръщам те с усмивка!Браво!!!!

2008-05-06T14:50:09+03:00
jenina1962 (Женина Богданова)

няма спомен,то е вътре в нас -винаги и всякога!
поздрав Ласка!
наистина чудесно казано!

2008-05-06T13:52:31+03:00