Неугасващ спомен
Неугасващ спомен
Навън вали, навън е мрак,
а сърцето ми едничко не е в крак.
То мечтае пак за теб, за твоя образ неугасващ,
копнее то за твоите ласки
и за целувките неземно сладки.
В съня ми идваш всяка нощ
и шепнеш ми любовните слова,
а от тях, знаеш ли, боли ме.
Боли ме за непреживяното,
за мечтите пропилени,
за щастието, що ни измени.
Но кажи ми как да те открия,
как да имам твоята любов,
щом с тебе двама на други светове принадлежим.
Звездите, знай, вечно с нази ще вървят,
ще топлят мечти несподелени,
ще сгряват сърца ранени.
Защото с тях е свързан спомен скъп за нас,
спомен, що крепи ме в този късен час.
С него мога да живея вечно,
с него мога да обичам и да страдам безконечно.
Но ми стига нощем ти да доидеш, макар за миг, насън,
да се усмихнеш, да ме прегърнеш и да оставим завинаги
любовта в нас да гори, да гори до сетния ни час!
© Мирослава Иванова All rights reserved.
